Изминаха 118-години от смъртта на нашия училищен патрон д-р Иван Богоров – дълбок поклон пред неговата светла памет. Защото както казва дядо Вазов „…сега сто Богоровци ни трябват. Те ще ни разсмиват, но ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега … грешим против чистотата на езика.“
Иван Богоров е роден през 1820 г., един от най-забележителните синове на Карлово – възрожденски книжовник, журналист, издател, преводач, стопански деятел, творец … и във всяко едно от тях залага преди всичко на това да бъде българин.Многообразна и със сложна душевност личност, Богоров е новатор в много области на живота. С разностранната си дълбокодемократична дейност за духовното издигане на нашия народ, с огромната си любов и преданост към българския език и изключителните си грижи и заслуги за неговото книжовно изграждане. Той се налага като характерна и ярка личност между най-заслужилите дейци на българското възраждане. Наивен, ентосиазиран, всеотдаен, но истински патриот.

Пред духовния ни взор заблестяват ярки щрихи, които характеризират градуса на световния и особено на европейския творчески контекст, в който един българин от град Карлово е сложил началото на българския вестник и се е вписал достойно в обкръжението на своя труд. Сложил е в средището на Европа едно начало, без което не може нито един цивилизован народ. Началото на Иван Богоров – бранилник на българския народен език. Той е написал: „И ние, българите, трябва да се усещаме като народ, който има еднакви права с другите европейски народи. Ние трябва да държим здраво езикът си и вярата си.“За живота на Иван Богоров черпим сведения главно от автобиографията му , озаглавена „Живота ми, описа

н от мене.“

За себе си той казва, че цял живот е дирил философския камък, дирил е разковничето и до края на живота си не е успял да ги намери. Трудил се е без никой да признае труда му, скитал от едно място на друго и все не е бил доволен от образованието, което е имал, все е дирил средства да разшири кръга на своите тоеритически и практически знания.

Мъчно може да се вмести образът на доктор Иван Богоров в рамките на обикновения народен будител.

Той е:
- Първи автор на българска граматика написана на говорим език „Първичка българска граматика“;
- Основател на първия български вестник „Български орел“ издаден в Лайпциг през 1846г.;
- Виден преводач;
- Борец за светско училище и черковна свобода;
- Радетел на българската промишленост и растеж.

Макар и лекар по образование, Богоров е посветил най-голямата част от живота си и творческите си сили на българския език, на неговото изграждане, развитие и процъфтяване като основен фактор за подем и обособяване на народа ни.
Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу влизането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите.

 

В борбата на различните школи за установяване на езикови и правописни норми и правила, Богоров отстоява правата на народния речник и чистотата на българския език. „Първичка българска граматика“ на Богоров от 1844 г. е излязла двайсет години след Бероновия „Рибен буквар“. Тя е наречена „първичка“, защото е основана на „народния изговор“, макар че преди нея има вече издадени български граматики и от Неофит Рилски, и от Неофит Бозвели.

Ето някои от думите, въведени от Богоров, които се използват и днес във всекидневната реч: обноски, предимство, приемлив, книжнина, познавач, чакалня, дъждобран, сегашно и минало време, бивалица, вестник, вестникар, часовник, четец, пратеник, кланица, лекарство, забележка, деен, дейност, деец, отговорник, разноски, стопанствен, цветарник и още много други.

Днес е кощунствено да се говори за чистота на българския език, като се има предвид, че езика ни изобилства от прекалено много чуждици. Ние имаме толкова благозвучни български думи, които бихме могли да използваме със същия успех, с който си служим сега, с толкова чуждици. Но условията на живот и промените, които настъпиха, накараха българина да се поувлече, може би ни трябва още един доктор Иван Богоров, който да обърне внимание, че няма от какво да се срамуваме, използвайки благозвучната българска реч.

От самото начало на своята обществена дейност, Иван Богоров разбира проникновено, че е нужно изграждането на единен книжовен език за всички българи: „Един и същ писмовен език за синца нас, българите, струва много, той е безценен камък нам“ (Бранилник, 1880 г.). Истинското му родолюбие, обич и грижа за родния език са безценен и вдъхновяващ пример и до днес. Всеки един от нас може да продължи неговото дело, като полага неимоверни усилия, за да поддържа и обогатява своята реч, освен чрез компютъра и интернет, и чрез книгата, защото в живота говоримата реч и писаното слово, нищо не би могло да ги замени.

Външният му вид познаваме от неговата единствена скица: малко извит нос, хлътнали страни, полунаведен, с повдигната вежда и отпуснати мустаци, някогашен костюм и вратовръзка. Вече неговата скица не е единствена, защото малките художници от 140 СОУ не само нарисуваха отново неговите черти и образ, но отразиха и пренесоха върху своите рисунки и неговата многостранна личност, вглъбеност и съсредоточеност на учен, сложна и ярка душевност.

Сред толкова много художествени произведения на учениците от първи до пети клас ни беше трудно да класираме победителите от конкурса за рисунка „Портрет на Иван Богоров“, защото всеки е уловил по нещо от неговата многостранна душевна личност и я е предал върху своята рисунка. На първо място искаме да отправим специални благодарности на учениците от Ученическия съвет – Илияна Стаменова и Силвия Михайлова от 5-ти „в“ клас – за реализирането на този конкурс. Както и да благодарим на всички, които участваха, за нас всяка една ваша творба е ценна и носи своята уникална стойност, защото е рисувана с много възхищение към светлото дело, любов, благодарност и дълбок поклон пред народния будител, просветител и голям възрожденец д-р Иван Богоров.

Победителите от конкурса са:

І-во място – Божидар Данаилов от 4 „а“ клас

ІІ-ро място – Венцислав Атанасов от 4 „а“ клас

ІІ-ро място - Теодор Димитров от 4 „а“ клас

ІІІ-то място – Радослав Иванов от 3 „г“ клас

ІІІ-то място - Александра Давиткова от 4 „в“ клас

ІІІ-то място - Aнета Росенова от 5 „в“ клас

Честито на победителите!

Специални благодарности на участниците в конкурса за рисунка „Портрет на Иван Богоров“ от ІІ „а, б, в, г“ клас, както и от ІІІ „в“ и „г“ клас, ІV „в“ и V „в“ клас!